Днес една "новина",се набива на очи от темата за предизборната кампания.Това е "новина" която излезе вчера най-напред в публикация на македонския в. "Вечер" със заглавие "Георги Първанов води убедително, следва го антисемит и нацист". 

Във Стандарт заглавието е още по-стряскащо.

Сидеров на маса с хора от “Ал Кайда”
Лидерът на "Атака" се събрал с "експерти", които определят Холокоста като "велика лъжа", съобщи агенция Фокус.

Това е "новина" на принципа на стария вестник.Толкова стар,че вече е като нов.:-))
Тази информация се разпространява от дълго време из НЕТа,но явно "големите" медии се гнусят да четат форумите и блоговете.
Новото от тази сутрин е само коментара на Петьо Блъсков.

Волен Сидеров не бе открит за коментар. Вчера той беше на среща с българите в Цариброд. Междувременно плъзна слух, че е бил командирован на срещата в Москва от в. "Монитор", където работеше тогава.
Не мога да се сетя дали съм го командировал. Много е възможно да съм го направил, коментира главният редактор на "Монитор" Петьо Блъсков. Но ако съм го пратил там, то е било в качеството му на журналист, а не в качеството му на фашизоиден екземпляр, който лъже хората. Като журналист той може да се среща и с дявола, и с Бога - това му е работата. Но дали се е държал като журналист или като нещо друго, аз не мога да знам, заяви още Петьо Блъсков. 
http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-10-19&article=164799

Предполагам че става въпрос за една статия на Милен Радев от Берлин,която излезе преди повече от година.

Ето я и самата статия:
          Червено-кафяво-зелената ос

Или как Волен стъпва на световната арена
 
Милен РАДЕВ
Берлин
 

                               

«След избухването на втората интифада на «Ал Акса» през септември 2000, след 11 септември  2001, който маркира края на мита за американската стратегическа недосегаемост и най-вече след втората иракска криза, довела до отстраняването на режима на Садам Хюсеин, наблюдаваме как в западния свят възниква една червено-кафяво-зелена ос. Компонентите на тази ос имат своята обща цел – борба с новите лица на Злото: Америка, Израел, «империализма» и ценностите на Запада като цяло.»
 
Александър дел Вале, френски политолог и публицист 
 
Много се изписа през последните месеци за генезиса на «Атака» и за публично известния или останал пу в сянка път към политиката на водещите й фигури. Знае се за подкрепата на политическия кръг "Зора", изброяват се имена като това на о.з. генерал Любен Гоцев и подобни мрачни фигури на вече десетилетния български преход. Неведнъж е повдиган и въпросът за финансирането на появилата се изневиделица партия, на нейните скъпи кампании, на придворния й тв канал СКАТ.
 
«Руската следа» е една от вероятните и вече формулирани версии. Може би за някои учудващо, но напълно логично в по-глобален контекст, изникват и доводи, че освен Москва, акушерски услуги в пръкването на световната сцена на Сидеровото образувание са оказвали и представители на агресивния международен ислямизъм. За да открием момента на включване на българския пишман-националистки вожд в червено-кафяво-зелената ос, която описва в много свои статии Александър дел Вале, трябва да се върнем няколко години назад.
 
На 26 и 27 януари 2002 в Москва
 
се провежда Международна конференция по глобалните проблеми на всемирната история. Руските и чуждестранни гости са посрещнати в луксозните, както личи на някои достъпни ни фотоси, зали на московската социално-хуманитарна академия. Въпросното учреждение заслужава да бъде обект на отделно изследване. Тук ще се ограничим само със забележката, че този ВУЗ с гръмко име е наследник на Централната комсомолска школа, преименувана през 1990 в Институт за младежта, а през 2000 - в академия. От 2003 насам комсомолското учреждение е наречено Московски хуманитарен университет. Университетът, впрочем, не фигурира в пълния списък на руските вузове на портала «Руски съюз на ректорите», но това не му пречи да обявява на своя сайт «гарантирано трудоустройство» на дипломиралите се. Както и да произвежда на конвейер випускници по специалности от рода на «рекрутьор – консултант по социална психология», «маркетолог»,
 
«специалист по невро-лингвистично програмиране»
.
Но да се върнем към конференцията, проведена през 2002 в гостоприемните зали на московската академия. Както е обявено без всякакъв свян на многобройни руски и световни антисемитски сайтове, става дума за една от най-големите ревизионистки прояви с участието на изтъкнати специалисти по тази специфична тематика. На някои сайтове конференцията е представена под някак познатия лозунг «Ревизионисти от всички страни, обединявайте се!» Допреди две години из мрежата можеше да се намери на няколко места дружеско фото на най-маститите докладчици. Междувременно този документ изчезна безследно и е останал като по чудо само в английската версия на маргиналния сайт Православен антиглобалистки портал. Предлагаме го с вълнение на нашите читатели.
(групова снимка с Волен Сидеров и др. – б.авт.)
Двата фланга се подсигуряват от
 
Ахмед Рами (вляво) – марокански ислямист
 
емигрант в Швеция, фанатичен антисемит, подозиран във връзки с «Ал Кайда» и от Волен Сидеров (вдясно). Между Рами и Сидеров са Ръс Граната (САЩ), швейцарецът Юрген Граф и Фредерик Тобен от Австралия. И тримата са сред най-известните световни ревизионисти (отричащи Холокоста като измислица на световното еврейство). Юрген Граф, осъден на 2 години, затвор живее като политически бежанец в Беларус (възгласи в аудиторията на конференцията по този повод: «Да живее Лукашенко!»).
Нека хвърлим поглед на някои от докладите. Кристофър Болин (САЩ) – «Събитията на 11 септември и техните последици» (авторът развива тезата, че взривовете на кулите в Ню Йорк са приписани без основание на Бин Ладен и че те са взривени от устройства, поставени предварително в сградите от «мощна секретна организация»); Юрген Граф – «Треблинка – критичен анализ на официалната версия» (заедно с австралийския инженер Ричард Крейги той «доказва» чрез радиационен анализ, че не съществуват масови гробове край нацистките концлагери, че там никога не е имало газови камери и крематориуми); Дейвид Дюк – «Ционисткият фактор в САЩ» (бившият
 
лидер на Ку-Клукс-Клан
 
докладва за селекцията в ционистки лаборатории на нови смъртоносни вируси, срещу които ще са резистентни само евреите по света).
В тази редица достойно се нарежда и докладът на представения като български журналист-националист Волен Сидеров: «Глобализацията – последен етап от опита за колонизация на Православния Изток». След излет в историята, описващ икономическия, правов и демократичен разцвет на Русия в края на XIX век Сидеров установява, че тя неминуемо е щяла да се превърне в смъртна заплаха за Западния свят и по-точно за «юдейския елит» в САЩ и Европа. Ето защо същият елит, вече създал «тайните общества на нихилистите, антихристияните, терористите и комунистите», предизвикали между другото Френската революция през1789, решил да се обедини с масони и илюминати, за да прекрати чрез болшевишка революция споменатия възход на Русия.
 
Мислителят-националист, разбира се,
 
не пропуска да представи пред аудиторията и българския трагичен опит със световното еврейство:
«През XIII век българският цар Иван Асен Втори създава християнска държава на основата на справедливи обществени отношения и без робство, държава, простряла се до бреговете на Черно, Егейско и Адриатическо море... през това време във Венеция се създава мощна финансова олигархия... развихря се лихварство, малка върхушка спекулира с материалните ценности и... установява огромно неравенство в жизнения стандарт между 1% властващи и 99 % управлявани... Такъв е западният модел, основаващ се на поробването на огромни човешки маси, на изсмукване на общественото богатство с помощта на банкови кредити..., финансиращи само владетели, които са готови да водят военни действия. Ето как войната става най-сигурното средство за подчиняване на цели народи на една върхушка... През 1444 година устроената по този начин Венеция, управлявана от няколко банкера – главно евреи, действайки против християнството, помага на турците да завладеят Източна Европа... В решителния момент на битката на полския крал Владислав Ягело край Варна Венеция превозва турската армия със своя флот... и така венецианската олигархия разбива Изтока...»
В подобен дух Волен Сидеров продължава изказването си до зловещия край: Днес България е неоколониална държава. На нея е отредена ролята на плацдарм за базите на НАТО и за инфраструктурата, нужна на САЩ, за да се втурне към богатствата на Изтока. В България се прогнозират сепаратистки процеси на етническа основа, вдъхновени от външни сили, както в Сърбия и Македония. Това ще даде повод за въоръжена намеса на умиротворители като САЩ и НАТО, които ще се разположат трайно в страната...  Но докладчикът не оставя загрижената си публика без лъч надежда. В заключение той
 
предлага конкретна рецепта
 
«Православният Изток стои днес пред съдбоносен въпрос. Той трябва да поеме по друг път, а не по натрапения му колониален модел на Международния валутен фонд и Световната банка. Той трябва да възроди православните традиции на управници като цар Иван Асен Втори, които са разчитали на обществения подход при използването на ресурсите, не на заробването, а на пълноценното развитие на всяка личност, която съхранява в себе си образа и подобието Божие.»
Не по-различни са и останалите доклади на конференцията, които най-убедително илюстрират констатацията на  френския политолог дел Вале за червено-кафявата ос. Читателят, който си направи труда да ги открие на различни места в мрежата, остава впечатлен от дружното и мирно съжителство в тържествената зала на московската академия на най-агресивна неонацистка, антисемитска фразеология, с болшевишка риторика, с цитиране на
 
комунистическия лидер Зюганов и на бившия шеф на КГБ Крючков.
 
Това, че в Путинова Русия се провежда международна конференция с антизападна насоченост, с доклади, издържани в дух на антиамериканизъм, с участници, предани на борбата с глобализацията, конспирацията и световния ционизъм, има някаква, колкото и да е извратена, но все пак политическа логика. Какво да кажем обаче за участието в нея на лица като лявофланговия, балансиращ заедно с нашия Сидеров композицията на историческата снимка? Именно Ахмед Рами добавя отсъстващия досега зелен цвят към оста на дел Вале –
 
цвета на войнстващия ислямизъм
 
Цвят, който по презумпция няма какво да търси в днешна Москва, разтърсвана от страхови спазми пред всеки мургав кавказец и пред ерозията на империята под влияние на исляма.
Кой е Ахмед Рами и какво го свързва с вожда на българската «Атака», така бойко противопоставящ се на застрашаващия и България бич на исляма?
Ахмед Рами е мароканец, който живее от 1973 в Швеция като политически емигрант. Въпреки няколкото си присъди в Скандинавия, той не може да бъде екстрадиран, тъй като по собствени данни в Мароко го очаквала смъртна присъда за участието му в опит за военен преврат срещу крал Хасан II. Световната мрежа е пълна със стотици страници за Рами, от предположения за ролята му на
 
емисар на «Ал Кайда» в Западна Европа
 
до свидетелства за активната му антисемитска и ревизионистка дейност из цяла Западна Европа. През 1987 той получава лиценз за «Радио Ислям», предназначено за мюсюлманската общност в Швеция. Скоро обаче лицензът му е отнет за расистка пропаганда. От 1997 в интернет съществува сайтът Radio Islam, регистриран на несъществуващата организация Американско ислямско общество в Чикаго под името на фиктивния Мохамед Уилиям. Сайтът е поддържан от Ахмед Рами и е посветен на неговите религиозни и политически трудове, ако може да се използва това определение за писанията му. В многоезиковите версии на сайта разделът «Ислямът в Русия» е един от най-обемистите и включва както линкове, така и локални материали по ислямски теми – от перспективите пред мюсюлманите в Русия, през теми като Кавказ и ислямът в Татарстан, до интервю с един от лидерите на палестинската «Хамас» и до апологетични статии за ислямските безредици в Западна Европа. След като със съдебно решение на Рами са отнети всички компютри, а провайдърът блокира неговия домейн,
 
«Радио Ислам» се прехвърля и регистрира в Санкт Петербург
 
на името на «Лариса Рейнолдс-Дмитриева». На самия сайт е указано, че е «собственост на група бойци за свобода, които поддържат борбата на Ахмед Рами». На 30 септември 2005 в интервю за телевизионния канал на «Хизбола» в Палестина Рами споделя, че е привърженик на Бин Ладен, но има една забележка към неговата тактика: «Бин Ладен направи голяма грешка, като атакува Америка. Лично аз щях да ударя Тел Авив, защото американците са невинни хора. Те са просто жертви на евреите». Такъв е съвсем накратко
 
образът на съдокладчика от 2002
 
и очевиден съмишленик на Волен Сидеров, споделил с него гостоприемството на конференцията по глобалните проблеми на всемирната история в зората на политическата му кариера.  Можем само да гадаем какво ли още са споделили двамата московски гости под патронажа на щедрите си руски домакини...
Впрочем, неотдавна Ахмед Рами попадна в ситуация, която българският му съратник не познава. За интервю, в което подкрепя изявленията на иранския президент Ахмадинеджад, че Израел трябва да бъде унищожен, борецът за свобода бе осъден на 6 месеца затвор, които в момента излежава в Стокхолм. След което вероятно отново ще се отдаде на укрепване на оста.
Червено-кафяво-зелената.
Швеция,впрочем, вече е член на евросъюза. Но и България скоро трябва да стане...
http://www.sedembg.com/150/page11.htm

 

                   

Многозначителен факт - на снимката Сидеров е заудно с човек, който е осъден в страната си за злостно отричане на Холокоста и е получил ПОЛИТИЧЕСКО УБЕЖИЩЕ в Беларус, където се крие от правосъдието. Не отдавна отказах да участвам в "съденето" на Волен Сидеров, но не бих желал да се появя на снимка с описания по-горе екземпляр.

Теодоре,радикалния ислям/не исляма като цяло/според мене са основния враг на света към който сме се запътили.
Антисемитизма е само брънка в идеологията на ислямо-фашизма.Основната цел са западните либерални ценности като общо.

echeveria,правилно си прочел.Една и съща група са.Нещо кат брадчеди.:-))
Понятието антисемитизъм е измислено в Европа,и тогава "семити" е включвало само евреите.
А и това не е основното в статията.Основното е заставането на Сидеров на страната на радикалния ислям.Добра позиция за човек който обира гласове на тема "православие".:-))

Обикновенно твърденията имат зона на действие,също като дефиниционната област в математиката.
Исляма е малко странен избор за "приятелство" на Православието.Поне според мене е така.
За Сидеров може и да е нормално.Той толкова пъти се е пребоядисвал че може и чалма да сложи заради власта.От безпринципен лъжец всичко очаквам.