Чета коментара към предния си постинг,чеша се по главата и се чудя да се смея ли или...Чудя се дали е опит за виц или някаква грешка.А може би е нещо в стил „На лидера с любов”.

г-н Филип Димитров беше министър-председател на България, беше и посланник в САЩ ако не се лъжа. Той заслужава повече уважение от "ФП". Ако не можеш да уважаваш лидерите си, не очаквай и те да те уважават.

Седя и си мисля как точно да го „уважавам”.Нещо като след по една ракия няколко пъти „Ти мене уважаваш ли ме или не”.Да оставя настрани какво биха си помислили хората виждайки ме да си говорим на ушенце.:-))

Ами освен да ги уважаваме,трябва ли да ги обичаме?Някога се налагаше да обичаме „партията кърмилница”.Сега пък разни брадати политици.За Надето обаче ще си замълча.

Ей такива мисли ми се разхождат из кратуната докато преглеждам новините.Днес особенно внимание е обърнато на кризата с боклука.Та по този случай се пресещам за още един дето трябва да го уважавам.Стефан Софиянски-най-уважавания от всички софиянци политик.Особенно от жителите на квартал Дружба.Щом им замирише от балите и се препълват с уважение.

Изобщо уважение му е майката,ако искаш да те уважават.Ако не искаш,друга работа.Тогава е позволено с „камъне и дърве” да изразиш мнението си.Нещо като със Виденов.

PS Абе аз не съм го замерял.Той дали ще ме уважава????