Утре ще бъде още един срамен ден за България - писа ми ден преди втория тур на изборите за президент приятелка – университетски преподавател. „Загубих надежда, че нещо може да стресне и събуди нашего брата. Заминавам за Полша”. Чух се с друг познат по мобилния телефон от „края на света”, и той ми каза, че предопчита да не се връща. На мен самият никак не ми е приятно, че човек като Първанов още пет години ще бъде легитимен държавен глава, защото принадлежа към онези две трети от българите, които не го избраха. Но една трета го направиха, и това се оказа достатъчно посткомунизмът напълно и окончателно да победи.

Точно година след като позорно загубиха предсрочните избори за столичен кмет, „десните” се сринаха окончателно при редовните избори за президент. Не разбраха защо ги прегази Бойко Борисов, не забелязвам да са разбрали и защо ги разгроми Георги Първанов. Съмнявам се и че някога ще разберат. Поне в този вид и с тези лидери начело. И преди година, и сега партийните ръководства на СДС, на ДСБ, и на другите още по-маргинални десни партии, просто бавят неизбежната развръзка. Сега няколко месеца ще правят анализи, най-значимият резултат от които (ако изобщо стигнат до него!), ще бъде насрочването на висш партиен форум, които да гласува ново доверие на старото ръководство. Досега това беше печелвша тактика, защото времето работеше за тях. Сега то вече не е тяхно – нито в партиите им, нито в обществото. Скоро няма да са техни и постовете, които почти две десетилетия заемат – постовете на кметове, общински съветници и депутати (министри „десните” нямат и скоро няма да имат. Сегашното „дясно” просто ще бъде изтрито от политическата карта на България – то не може да се промени. Догодина това ще стане на местно ниво, след още две – на национално. Тогава никой „десен” вече няма да е никакъв. Може би тогава ще има ново, автентично дясно. Но не и сега. Не и преди следващите редовни парламентарни избори.

Говоря за десните партии като като за леви, тъй като именно левите са лидерски и от лидера зависи всичко. Това е истината за сегашното „дясно” в България – то е ляво наопаки. Не е достатъчно да си против комунизма, за да се наречеш десен. Антикомунизмът е същностна част от дясното, но е само неговата деструктивна част. Градивната част на дясното се нарича капитализъм – символ на ефективна икономика и на защита на индивидуалните права. Понеже сегашните десни – и лидери, и симпатизанти – не са нито са предприемачи, нито индивидуалисти, те не са десни. Затова не са и победители.

Не че левите са цъфнали и вързали. Но побеждават на всички избори след 1997 с гласовете на хора, за които капитализмът е символ на слаба грижа за бедните, несправедливо разпределение на богатство и незаконно влияние на богатите. Не че посткомунизмът, който тези хора постоянно избират, е по-добър: той е престъпна и корумпирана политическата власт; пълен контрол върху медиите; подменена истина за миналото; напълно деморализирана демокрация. Не че е им изгоден. Но им е по-познат. Тези хора се страхуват от непознатото. Те не приемат предизвикателства и не поемат рискове, защото не могат да се справят с тях. Те искат времето да спре – и на 29 октомври го спряха. Или поне го върнаха назад – не с един час, а с една епоха. Би трябвало да са доволни.

Кои са „тези хора”? Мутрите и милиционерите от т. нар. „национално отговорен капитал”. Част от тях са във властта, друга част – в икономиката. Възрастните, бедните, мързеливите и неграмотните. Придворните интелектуалци, които не могат да продадат интелекта си на пазара, защото е оскъден. Фактът, че уж различни хора гласуват еднакво, доказва че те самите са еднакви. И фалшиви – едните фалшиви капиталисти, другите – фалшив пролетариат, трети – фалшиви интелектуалци. На такова дясно – такова ляво. А пък какъв „либерален” център… Аферим, бабо, машаллах!

Всичко това обаче до следващите редовни избори за парламент (няма кой да предизвика предсрочни!), ще започне да се променя. Сега изглежда невъзможно, но и зората се ражда в най-тъмната част на нощта. Зазори ли се, червеното избледнява, а синьото добива цвят. Европа, която комунистите сега мислят, че са излъгали, ще изиграе ролята на изгряващо слънце за България – разбира се, заради себе си. Олигархията, корупцията и организираната престъпност от сибирски ще се свият в европейски мащаби. Всякакви форми, които създават възможност за подмолно влияние в различни сфери на икономиката, ще бъдат дефинирани и ограничавани с правила, които ще се спазват. Съветските съветници ще се сменят с европейски, които ще наложат демокрация, а не терор, тъй като ние отказваме да се цивилизоваме сами. При това отказваме упорито, институционално. Ще се наложи лека форма на лустрация – правила, които до момента се избягват. Публичните личности ще станат най-после прозрачни – не само по доходи, но и по агентурно минало за длъжности в областта на политиката и на сигурността. Ще бъде избягван конфликта на интереси. Заместник-вътрешни министри няма да бъдат собственици на охранителни фирми, или няма да бъдат заместник-вътрешни министри. Западът ще стъпи в България, ще вземе по неумолимите закони на бизнеса сегашните активи на неспособните болшевики, които са първи капиталисти, и постепенно ще ги претопи. Това ще наложи по-справедливи икономически и социални отношения в България – или поне ще положи основата им.

Ще допуснат ли всичко това комунистите? Да, защото се трансформираха в капиталисти. Описах вече какви, но парите все още са в тях. Ще видите какво хоро от радост ще тропнат на влизане в Европа! Защото мислят, че си отиват у дома.

Много се лъжат. Съвсем скоро абсолютните победители ще загубят своята нова европейска девственост. Директивите от Брюксел ще заменят заповедите от Москва. Докато ги следват, червените ще порозовеят. Те постепенно ще изтеглят държавата от икономиката, образованието, здравеопазването и пенсионното осигуряване; ще почнат да раздържавяват все още забранените за приватизация активи – монополи, инфраструктура, енергетика; ще концесионират магистрали, летища, и пристанища. Може дори да им се наложи да съкращават чиновници и да закриват болници и училища.

Тогава и най-верните гласоподаватели на комунизма най-после ще разберат, че са ги лъгали - когато видят с очите си, че от чешмите не потича мед и масло. Когато разберат, че няма безплатни обеди, и че ще трябва сами да ги плащат. Когато осъзнаят, че ще трябва да престанат да крадат и за започнат да работят.

Това ще отприщи „вековната злоба на роба” и неговия „пурпурен гняв величав”. Левите избиратели ще се възмутят. Ще протестират. Накрая ще накажат управляващите, като ги свалят. Техните управляващи – „в които са се клели и за които кръвта са си лели”. Левите избиратели ще детронират левите политици. И на улица „България” най-после ще изгрее слънце.

Но сега едва преваля полунощ. Ще се видим на зазоряване. 

Калин Манолов

ще чакаме синьото утро...

Ами то какво друго ни остава?

... това си е чиста проба детерминизъм.

Нито едно от предречените добри развития не е per se гарантирано, а най-малко от всичко е гаранцията, че достатъчен брой българи ще подкрепят капиталистически решения.

Звучи хубаво, но несериозно.

Няма гаранци,но за сметка на това се видя колко избиратели подкрепят псевдо десните.

Без да влизам в подробности.
В края на управлението си СДС в икономическата сфера,увеличи преразпределението.
В социалната сфера,увеличи държавния апарат.

Е и кое им е "дясното"?

Не е ли това типично поведение на лява партия?

И какво стана след това?Костов се отцепи с обещанието че създава автентична дясна партия.С него отидоха хора повярвали че в България може да се води дясна политика.Костов обаче се премести на една крачка от СДС и там си остана.

Какво е положението сега.Дясномислещия избирател не вярва на СДС а и на ДСБ.На тези избори не отиде да гласува за левите,но не го направи и за Беронов.
В същото време БСП навлезе по някои параметри и по-надясно.Както каза Костов,"Развяха нашите знамена".

Рефрена на бат Пешо че нова политика е самоубийство е само относително верен.Нова политика е самоубийство за "лидерите" които доведоха нещата до тук.

Всеки си има мнение.Ако ти е жал за старите муцуни,то си е твой проблем.На мене не ми дреме.
Или да си реформират мозъците/ако могат/ или да хващат гората.

И без това не виждам какво по лошо може да се случи.Ако има сега едни предсрочни избори,маргинизираните десни семейни партийки просто ще изхвърчат зад борда.Не ми се мисли до колко ще са разбити след още 2 години.
Сега е момента за смяна на курса и то единственно ако се поеме в правилна посока.Няма смисъл само да се променят "муцуните" с нови пребоядисани "червенковчета".Да не обеснявам пак как се прави бардак:-))

Огледайте се около себе си...и не може да не видите, че хората не желаят да се променят..Те искат винаги другите да се променят...Промяната е възмож, но само, чрез промяна на отделния човек и то без принуда, а по свое дълбоко лично убеждение..не е лесно, но за съжеление единствено възможно. Всеки трябва да проумее, че минаха времената, когато промените ставаха без някой да се интересува от нашето мнение..Живота вече ни притиска здраво и не можем да очакваме, че някой друг ще работи вместо нас, а ние ще се кефим от страни и ще намираме кусури. Ако не проумеем, че единственото, което може да се промени е нашата представа за самите нас.,,лошо всичко си продължава по стария модел...партии избори...лозунги... Искаме или не всяко човешко общество било то в миналото, днес или в бъдеще неизбежно се е грижило, грижи се и ще се грижи за "аутсайдерите" си според натиска, който те упражниажат върху способните, които творят благата и те винаги са малцинство. В нашия свят мнозинството диктува на малцинството, как да живее. Всеки опит за промяна на света без промяна на човека или със насилствена такава, в исторически план е водил само до загуби на огроно количество ресурс, но опитите продължават.... Изразявам само свое мнение и не влагам нищо лично.