2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Хиляди години след Платон,идеала на колективизма не напуска левичарската идеология.Идеята че всички трябва да работят според възможностите си и да потребяват според потребностите е един от „пироните” на марксизма.Хубаво звучащи думички но невъзможни.В преследването на този идеал са избити повече хора от колкото във цялата Втора Световна Война.Поради дискредитирането на марксизма,световната левица се опитва да извади нови лозунги.
Придворни писачи се надпреварват да ни убежадат,в това че държавния грабеж и пренасочването на парите от управляващите в посока на „целевите групи” е морално.За това дали е морално живеещите от бюджета та призовават за увеличаване на държавното харчене,вече писах.За практиката партиите да привличат допълнително избиратели чрез харчене парите на данакоплатците за преференции на т.н. „целеви групи” също има доста писано.
По интересно е защо придворните интелектуалци избягват редица въпроси.То не е от сега.Първообраза на на тази прослойка са придворните шутове.Управляващите винаги са наемали жреци,магьосници и интелектуалци за да държат хората доволни.Обикновенно тази прослойка се е ползвала с редица привилегии.Живеели са в двореца и са участвали в живот, недостъпен за простосмъртните.Други пък били наемани на високи държавни постове.
Защо го пиша това?
Дали нещата са се променили примерно от обкръжението на Людмила Живкова?
Така, както и тогава,има хора които с пяна на уста защитават власта и се противопоставят на елементарните свободи на индивида.От многобройните сблъсъци в НЕТа с такива „моралисти” съм забелязъл няколко теми които или се премълчават,или са обект на яростна атака от страна на леви и десни „антикапиталисти”.Една е темата за несъстоятелноста на колективизма.
Наскоро попаднах на една статия от Велико Димитров публикувана на сайта на ИПИ.
Статията е един от многобройните примери за краха на колективистичната утопия.
Кой знае пък,може някой от придворните да са позамисли малкоJ)
Истинската история за “Деня на благодарността”
В средата на декември 1620 г. пилигримите пристигат в Плимут рок, оставяйки зад себе си греховността на “стария свят”. Тяхната цел е да изградят “нов Йерусалим” в Америка. Три години по-късно, през ноември 1623, е организиран голям празник като благодарност към Бог, който ги спасил от глада и липсите през предходните години и ги дарил с щедра реколта.
На какво се дължи обаче първоначалният недостиг и последващото благоденствие? Историята е разказана в дневника на губернатор Брадфорд – един от старейшините на тази ранна пуританска колония.
На първо място пуританите решават да обърнат гръб на всички познати институции в Англия, които са образували техния дом и битие. Тук се включва институцията на частната собственост, която те определили, че е в основата на ненаситността, неприязънта и егоизма. Вместо това били решени да живеят според “Платоновия идеал” за колективизъм, според който цялата работа трябва да бъде извършвана от всички заедно, след което наградата за колективните усилия трябва да се разпределя поравно между всички колонисти. Фермерската работа, домакинството и отглеждането на деца били извършвани на общо основание. Това трябвало да доведе до просперитет и братска любов.
Експериментът обаче не довел до просперитет и братска любов. Точно обратното – той създал мизерия, завист и ленивост сред членовете на това малко общество.
Ето и описанието на губернатор Брадфорд за това, което комунизмът създал сред пилигримите:
“Опитът, насъбран през тези няколко години, и то от набожни и сериозни хора, много ясно доказва безсмислеността на Платоновата самонадеяност и на други древни автори, възхвалявани от някои по-късно; а именно, че изземването на частната собственост и регламентирането на общото владение върху нея в рамките на една общност би направило хората щастливи, а общността процъфтяваща; все едно те са по-умни от Бог.
Както се оказва обаче, тази общност създаде голям безпорядък и негодувание и възпрепятства постигането на по-голяма заетост, която да се отрази в ползи и самочувствие за общността.
Младите, които са и най-способни и готови за работа, започнаха да се оплакват, че изразходват усилията си в работа за жените и децата на други мъже без, каквато и да е компенсация. Силните... не получаваха повече от провизиите и дрехите от слабите и тези, които не успяваха да извършат и една четвърт от това, което успяваха силните. Това се считаше за несправедливост. По-възрастните и опитните считаха за недостойно и за липса на уважение да бъдат поставяни наравно в работата с всички останали.
А съпругите, които трябваше да вършат неща за чужди мъже като овкусяване на месото, пране на дрехите и прочие, смятаха, че е вид робство, нито пък на техните мъже им се нравеше особено много.
В момента, в който всички започнаха да получават от всичко по равно, да вършат едно и също нещо по един и същи начин, всички започнаха да се чувстват равни и вътрешно да се убеждават, че всеки е толкова способен, колкото и всички останали. И въпреки, че това не изтри напълно различията, които Бог беше създал, то драстично намали и премахна взаимното уважение, което трябваше да бъде запазено между хората...“
Две години подред реколтата не била достатъчна, за да изхрани всички. Много от колонистите умряла от глад и в мизерия. Сблъскали се вече с тази катастрофа, старейшините на колонията се събрали и по думите на губернатор Брадфорд, решили, че ако последва още една такава година, със сигурност всички или ще умрат или ще се разбягат.
Вместо това да се случи, те решили да разделят собствеността и обработваемите земи в колонията и на всяко семейство да се даде част от тях. След този момент, каквото и да успявало да произведе и да не потреби всяко едно семейство, то го разменяло при своите съседи за нещо, което семейството желаело да има, но не било успяло да произведе.
Предишната леност, завист негодувание и гняв сред колонистите изчезнала. На нейно място се появили усърдие и удоволствие, независимо каква дейност извършвали мъжете, жените и децата. Брадфорд пише:
“Те имаха много голям успех, ръцете им станаха много производителни; беше посято повече зърно, отколко би било възможно иначе. Жените ходеха вече с желание на нивата, взимаха и малките със себе си да сеят; нещо, което преди не би се случило поради оправдания за слабост и неспособност, а принудата за това би била сметната за тирания и подтисничество... По това време дойде жътвата и вместо недоимък и глад, Бог ги дари с щедрост; нещата се бяха променили; радостта на хората се превърна в благодарност към Бога.”
Тяхното богатство било толкова голямо, че те имали достатъчно да търгуват не само помежду си, но също така и с индианските си съседи в гората. През ноември 1623 г., колонията организирала голям празник, на който били поканени и индианците. Били приготвени пуйки, ястия от жито и още много и всички благодарели на Бог за обилната реколта. Така те създали “Деня на благодарността”.
И така, този 23-ти ноември, когато всички ние сядаме с нашите семейства и приятели и заедно се наслаждаваме на пуйката и всичко останало, ни помага да не забравим, че в същност празнуваме зараждането и триумфа на капитализма и предприемаческия дух в Америка!
Трябва да се работи, за да се 'живее'(!), а не да се живее, за да се работи.. ;)
/което е доста стимулиращо/
**въпросът с храната вече би следвало да сме го прескочили, затова така видоизмених :)))
В историята обаче често това е ставало с "огън и меч".
В коментарите към постингите ми често се опитват да ме убеждават че капиталистическата идеология не е актуална.Не отговарят на въпроса,"Ако не капитализъм то какво?"
Не отговарят защото обратното е СОЦИАЛИЗЪМ.И забележи,това го пишат самоопределящи се като "правоверни десни".
А да се сещаш случайно на кой десен политик от "елита" думичката "капитализъм" съществува в речника?На Костов ли,на Бат Петьо ли?
Аз поне не се сещам.Така че не съм допуснал стилистична грешка,а съзнателно съм го написал:-))))
Но все пак това е историята на една топтан "платоническа" комуна. Ако ние с теб имаме противоречия във възгледите, те не са дали да има частна собственост, свободна конкуренция, капитализъм, а до колко да се намесва Държавата именно на свободния пазар.
Да не забравяме, че в защита именно на конкуренцията са предприемани действия, които могат да бъдат определени като не-пазарни механизми, например антитръстовия пакет на Тиодър Рузвелт - един десен не-твърде-капиталист :)))
Въпросът е многопластов, не дотам "неразривен".
Ако беше само до PR "щъ гу боднъ кат киткъ на ушоту".По лошото е че и самите им действия клонят на ляво.Изброявал съм ги неколкократно,но като основно са групови политики и лява икономика.В ляво се приема преразпределение над 40%.
Антитръстовия пакет на Тиодър Рузвелт е либерален,защото монополите не са пазарни структори.Монопола се използва за извличане на монополна печалба.Е това е разликата между класическия либерализъм и класическото дясно.Е за това Айн Ранд не се определя като "либертаниянец" а като "капиталистически радикал".Между другото книгата и е задължително четиво,за всеки който претендира че е десен.
Припомням че класическия либерализъм е десен в икономическата политика и ляв относно личните свободи.
А антитръстовият пакет на Рузвелт е пряка държавна регулация на резултат от пазарни процеси.
Както и всеки закон за защита на конкуренцията и други подобни актове уреждат административна защита на пазара от антипазарните резултати на пазарни процеси.
Малко е завъртяно ... но е факт.
В пост комунистическата реалност имаме друг тип монополи,които изтискват от потребителите монополно високи цени.
След като държавата репресивно налага монопол,би трябвало да има някаква защита за потребителите.В противен случай монополиста може да си ги вдига колкото си иска.
И още по един начин казано.Държавата трябва да компенсира липсата на пазар и изкривяванията които биха се получили от това.
За да разбереш за какво става дума трябва да си наясно с историята на Техасо.Нямам възможност да пиша всичка.Както сам виждаш този закон не действа в америка срещу Майкрософт,така че си направи сметка за какво става дума.
В България има единственно монополи причинени от Регулация.
Който от двата случая да погледнем монопола е ИЗВЪНПАЗАРЕН.Това съм го писал поне 1000 пъти.
Като ще се намесва държавата чрез "Регулиране" нека да е като в случая за защита на пазара и конкуренцията,а не против тях.
И се научи да пишеш с кирилица.
Но поддържам, че е възможно (и се е случвало) монопол (или бизнес с господстващо положение) да възниква вследствие на чисто пазарни процеси.
Прочее, убеден съм, че ВАЦ е монопол на пазара на периодични издания в България, а с последното си решение по темата ВАЦ, с което одобри концентрацията с Медия Холдинг, КЗК за сефте призна съществуването на това господстващо положение.
Няма никакви регулативни практики при възникването на монопола ВАЦ у нас. Но има многократен отказ на Държавата в лицето КЗК да приложи регулация в защита на пазара.
Все пак има разлика между придобит и наложен монопол.Има и други вестници а интернет е все по-голяма конкуренция.Същото е и с Майкрософт.Няма държавна забрана за поява и използване на други ОС.Даже в последно време Гугъл,Мозила Фаерфокс и др откъсват пазарен дял.
А я си представи да си купиш една машина и да правиш цигари:-)))Или пък да опънеш една жица между две населени места и да конкурираш БТК.
Ти остави това ами виж как левичарите те припознават за "техен".:-))))Не трябваше да го трия тоя с чатърицата да се посмея малко.
Ако имаш висше образование и живееш в Барселона, ти не може да не гласуваш "наляво" - въпрос на мода и идентичност, история и традиция.
Но - според интересите си - се бориш тази "левица" да намалява данъците.
В България е понякога обратното и т.н.
А добре че не мисля така,защото историята с досиетата доказа че "бивш комунист нямя".:-))))
Колкото до традиционната европейска политика да се търсят допълнително избиратели чрез преференции за целевите групи и пренебрегвана на исканията на основната група,виж какъв автогол вкара на "десните".Позволи на БСП да ги "цакат" и да отмъкват гласове от основната им група.Загубата на гласове от основната група за привличането на несигурните "целеви" е като размяната "кон за кокошка".
Ние с теб грам не спорим по темата много или ма;лко са 43% - ужасно много са за БГ.
Разликата докъде бихме стигнали, не в посоката:)
Това за "левичарите" си беше майтап.
Всъщност аз различавам "политика" от "идеология".В първия случай се правят компромиси,а във втори се говори за идеалния вариант.Нали все някой трябва да настоява и напомня за посоката на движение.:-)))
Въпреки че не съм привърженик на никоя партия,не съм крил недоверието си към всичко левичарско.Въпреки различията,гледам на всички с дясно мислене, като на съюзници.Това не включва псевдодесните,защото те са като "троянски" кон.Не включва и "фурнаджийските лопати" дето се мотат по партиите в зависимост от това кой е по-силен.Пример случката с НДСВ.
СДС и като програма, и чрез ангажимента на Георги Ангелов и Мартин Димитров, са по-близо до либертарианския възглед и предполагам, че ще развиват тази позиция - тя е тяхно конкурентно предимство.
ДСБ се идентифицира основно чрез центристката позиция на Димитър Бъчваров (много близка до моята), макар изявленията на Нено Димов да са далеч по-либерални (десни). Самото наследство на Иван Костов е достатъчно, та ДСБ да не е много привлекателна за един либертарианец.
Що се отнася до турлюгювеча на ГЕРБ, склонен съм да го определя като елементарен популизъм, още повече, че действията и приказките на техния Първожрец като кмет са в стил "Чорбаджиите да си плащат повече такси, народа ли да им плаща от празната хазна" - т.е. смесват левия с десния популизъм.
В интерес на истината, за мен въпросите на икономиката не са единствен критерий и приоритет при оценка на предпочитанията в политиката, пък и идеологията:))) - не случайно използвам израза "реформист", който има и социални, и културни наслагвания.
2. Philosophy Of Liberty
3. Как се прави успешен понстинг
4. Българско Общество за Индивидуална Свобода
5. Либералните блогове на едно място
6. Cato Institute
7. Калин Манолов
8. Блогът за икономика
9. Мартин Димитров
10. Георги Ангелов
11. ИПИ
12. kassandra
13. Бамби13
14. Един ХОБИТ в страната на абсурдите
15. Блогът на Теодор Дечев
16. Разказвачът който превръща политиката в приказка
17. ПТИ чКА
18. copycat
19. minako
20. вицове за всеки ден
21. Sulla-,размисли и реклами
22. Freedom World
23. вицове за всеки ден