Темата за досиетата беше най-предъвкваната през изминалите дни..Този въпрос не трябва да се разглежда само като „новина”.Медиите в голямата си част така подходиха.В старата информация няма „далавера”.Важно е да има сензация на първа страница.За някои остана като всяко „чудо за три дена”.

 

Случилото се не е стария виц в който журналист ухапал куче.Закона тепърва ще дава отражения върху събитията около нас/та да не си мисли някой че съм спал цяла седмица или тъкмо падам от клона/.

 

Сега някои неща се изясниха,но се появиха редица въпроси,на които бъдещото развитие на събитията вероятно ще даде отговор.

 

Преди окончателното гласуване беше внесена и поправка, която на практика в още по-голяма степен предоставя сигурност на онзи, който може да се опасява от последствията на приемането на лустрационен закон.

 

Народните представители гласуваха да не се разсекретяват досиетата на дадени личности, когато има заплаха за националната сигурност на България или за живота на даденото лице. Няма да бъдат проверявани за принадлежност към бившата ДС лица, заемали или заемащи длъжността началник на отдел или сектор в служба “Военна информация” към министъра на отбраната или в Националната разузнавателна служба след 16 юли 1991 година.

 

Множеството въпроси започват от това с какво точно е заплашена „националната сигурност”.Какви точно тайни ще издадем,които другите не знаят?

 

Може би ще успеем да скрием бившите ченгета от партньорите в ЕС и НАТО?Те там яно рупат доматите с коловете или си вадят картофите с динамит.:-))

Ами нали основния натиск за лустрация идва именно от ЕС.В много от областите свързани с разпределение на пари,ЕС ще си постави наблюдатели.Смешно е да се мисли че няма да изискат информация за хората които стоят срещу тях.

 

Друга теза беше за разузнавачите които работят в Турция.Още 19992г обаче Доган изнесе почти 1300 имена – от посланици до шофьори, служители на Външно.Историята беше позната като „ония списък”.Аз нямам намерение да преразказвам всичко но тези които искат да си опреснят паметта,могат да погледнат тук.

 

Едва ли много хора вярват в баснята за „националната сигурност”.Явно е обаче че не туку така се защитава „нечия” сигурност.Чия,дори устатата Татяна Дончева,отказа да назове.

 

На нас като странични наблюдатели,ни остава само да гадаем.

 

Народа в по-голямата си част е обединен около идеята за пълното разкриване на досиетата.Не съм убеден обаче до колко се разбира вредата от срастването на бившите служби с власта.Иначе нямаше да си имаме президент-доносник.

 

Не чух и смисленни обяснения от „десните”,защо правителството на СДС не свърши тази работа.След събитията от Виденовата зима,правителството им имаше невероятна подкрепа.Въпреки това и те покриха агентите и заедно с тях редица истини.На фона на това,сегашната им позиция е по-скоро евтин PR,от колкото позиция продиктувана от активна гражданска позиция. Както и да е,просто на този етап лустрацията се оказва или пропаганден ход, или средство за борба на политическите сили.Явно натиска на бившите служби в различните партии,е доста голям,а и всички добрали се до власта са се ползвали от предимствата на една неразкрита тайна.

 

Новия текст е на лице,аТатяна Дончева окачестви тази поправка като “малка лъжичка катран в кацата с меда”.Какво прави една такава лъжичка пък била тя и малка с меда,всеки знае.Аз обаче си задавам един друг въпрос.

 

Дали частичното отваряне може да доведе до „разплитане на чорапа”.

 

Това е и най-важното заради което пиша този пост.Дали ще се намерят достатъчно журналисти,които ще си прежалят времето и труда да се ровят из прашните архиви.Въпроса е доста сериозен,защото журналистите като всички хора,работят за пари и рядко за чест и слава.В случая ровенето би донесло повече главоболия,от колкото пари.Парите идват от сензации.Едва ли ще е голяма сензация,че някой второ и третоешалонен политик или мафиотски бос е сътрудничил със службите.Не и след избирането на агент Гоце и отбора на известните агенти-депутати.

 

Какво се случи до сега, е вече история.Какво ще се случи в бъдеще,тепърва ще видим.На нас обикновенните хора ни остава единствено да се надяваме и да си правим сметка за кого гласуваме на избори.

Ами ние, обикновените хора, не е задължително да сме журналисти, също би трябвало да можем да изискваме от бъдещата комисия информация за някой дали е агент или не. Но споделям скептицизма ти в известна степен. Макар че съм сигурна, че ще се намерят достатъчно ентусиасти, които да продължат да "ровят" в досиетата. Много зависи обаче какви правила ще се измайсторят за работата на въпросната комисия. Някои интересни неща от "предверието на кухнята" около закона за досиетата и тезата, че заседанията на комисията трябва да бъдат отворени на журналисти, също и това, че натискът от страна на гражданското общество и медии (доколкото не обслужват нечии интереси) трябва да продължи, има в spassovm.parliament.bg

Искренно се надявам че ще се намерят негнусливи журналисти да ровят из вонящите досиета.Поне за една заявка прочетох/линка горе/.
Днес съобщават и за две организации,на политзатворници и една мюсолманска които искат да правят протести в подкрепа на пълното отваряне.
http://www.monitor.bg/main/article?sid=&aid=104106&cid=1&eid=922

Това, което се случи с приемането на текстовете за прикриване на определени длъжности (може би по-важни са самите имена), показва, че моята теза, че в архивите има много сведения за случилото се и случващото се в България, се потвърждава. Притеснява ме слабият интерес към тази, може би най-важна тема за нашето общество (потвърждение е моя блог).
Сега съществуват няколко опасности отново обществеността да бъде излъгана. Едната е ясна - останалите скрити ченгета. Другата е, че ще се направи опит комисията да пречи по работата с архива и достъпа до архивните единици с някакви глупави процедури. Третата е, че няма подходяща сграда, което ще е оправдание да не могат да се ползват документите. Четвъртото е, че ще се говори само за оригиналите на документите и ще се скрият копията, които вероятно са много повече от оригиналите.Петата, че няма сведения за желание да се съберат пръснатите в определени хора в България и в Русия документи.
Затова натискът на гражданското общество трябва да продължи.
Да помислим блогарите не можем ли да организираме след Нова година поредица от протести пред Народното събрание до промени в Закона, които да гарантират действителното пълно разсекретяване на архивите и свободния достъп до тях, така, както е записано в Конституцията.