Преди време писах за конкурса за избор на генерален директор на БНР.Ставаше дума за един независим от партиите кандидат-Калин Манолов.Ставаше и въпрос за подкрепа от страна на неправителствени организации.

 

Въпреки желанието ми, кътчетата освободени от партийно влияние да се множат и неправителствения сектор да има по-голямо представителство,самият аз не вярвах че Манолов ще успее.Основание за притеснение бяха някои публикации за предварителна подялба на държавните медии.За радиото прогнозите бяха че е възможно да се оглави от човек на НДСВ.Нищо такова не се случи.Червените заграбиха и този пост.

 

Срамното в случая е че избора се проведе при пълно информационно затъмнение.Нямаше представяне на кандидатите пред общественоста,нямаше и публична дискусия.”Публичната” медия беше поставена под похлупак без никаква публичност.

 

Колкото до Калин,историята е едно надменно и арогантно демонстриране на сила.Документите му не бяха приети с неясни мотиви,но за това ще се поизнесе съда.

Аз по-скоро се питам,защо не беше допуснат и после при гласуването отхвърлен.Явно  просто едно отсвирване не е достатъчно,а трябва да се демонстрира сила.Явно всички трябваше да разберат,че да се наднича в канчето на управляващите е нехигиенично.

 

В блога на Калин има подробно описана хронологията на разигралия се фарс.Аз ще представя едно съвсем кратко резюме на случилото се:

 

КАК КАНДИДАТСТВАХ ЗА ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР НА БНР

Калин Манолов

 

След 20-годишна журналистическа кариера, преминала в три радиостанции, две телевизии и половин дузина вестници, през април 2007 г. реших да участвам в конкурса за генерален директор на БНР. По нетрадционен за България начин – с максимална прозрачност и активен граждански диалог. Все пак ставаше дума за БНр, тоест за общественото радио на България.

 

Затова на 6 април 2007 публикувах на блога си обръщение до неправителствените организации в България, в които им предложих да работим заедно за огражданяването на българското общество чрез ефира БНР. Ден преди това, на 5 април, поисках от Съвета за електронни медии информация за управленската еструктура на БНР и годишните отчети на БНР от 2004 до 2006 г., за да имам поне част от информацията, с която конкурентите ми като работещи в БНР разполагаха. Както впоследствие разрах, това се оказа достатъчно, за да се окажа неподходящият кандидат в един предрешен конкурс.

 

Подадох документите си „в установения от закона срок” – на 19 април 2007 г. На 23 април 2007 г. СЕМ ми изпрати писмо, с което искаше „доказателства относно наличието на необходимия съгласно чл. 66, ал.1 от ЗРТ не по-малко от петгодишен трудов стаж в радио. Занесох им ги на следващия ден, макар че в регулаторния орган би трябвало да знаят, че за културни дейци, журналисти и адвокати „трудов стаж” е времето, през което са плащали осигуровки, незивисимо дали са работили на трудов договор.

 

 И сигурно са знаели. На 4 май СЕМ взе решение да не ме допусне до участие в конкурса, тъй като не притежавам „изискуемия не по- малко от петгодишен трудов стаж в радио”, и тъй като според актуално състояние, издадено от Софийския градски съд, все още участвам в прекратена преди 13 години фирма, която се занимава и с рекламна дейност. 

 

За трудовия стаж вече обясних, ще добавя само, че Върховният административен съд е потвърдил това тълкувание в свое решение от декември 2005, касаещо избора на… досегашната генерална директорка на БНР Поля Станчева. Що се отнася до фирмата, в която уж участвам 14 години след закриването й, оказва се, че съдебното решение за това липсва в папката във фирменото отделение на СГС. Поради тази липса в удосотверението за актуално състояние, изискано от СЕМ на 21 април 2007, пише, че фирмата, която се занимава и с рекламна дейност, е действаща и аз съм й управител.

СЕМ обаче не благоволява да ме уведоми за това второ ”несъответствие в документите”.

 

Очевидно си го пази като коз в ръкава, на който много разчита. Доказват го действията на председателката на СЕМ Мария Стефанова – неприятно изненадана от решението за прекратяване на фирмата, от което имам екземпляр и което приложих в жалбата си до Върховния административен съд от 7 май 2007 г., същият ден тя пише писмо до Главния прокурор на Република България Борис Велчев с копия до председателстващия Висшия съдебен съвет Георги Петканов и членовете на ВСС, както и до Светлин Михайлов, председател на Софийски градски съд, с което иска проверка защо решението за ликвидация на фирмата не е в папката й в СГС.

 

На другия ден, 8 май 2007 г., и аз пускам молба до Софийския градски съд да провери защо решението го няма във фирмената папка. Съдия Наумова от фирменото отделение на СГС не намира време да направи тази проверка до 14 май, когато отивам лично в съда и след около едночасово чакане получавам писмен отговор, че решението го няма в папката, защото няма такова решение. И това при положение, че съм приложил копие от него към молбата си...

 

Междувременно на 11 май Валерий Тодоров е избран за генерален директор на БНР. На 21 май 2007 внасям нова жалба до Върховния административен съд – този път срещу самия избор на генерален директор. До 24 май СЕМ не намира време да я придвижи до съда, както не беше намерил време да придвижи първата жалба до 14 май. Пред закона всички сме равни, но очевидно някои са по-равни от другите…

 

На 29 май Валерий Тодоров встъпва в длъжност. На 12 юни е делото по първата ми жалба във ВАС. Чакам дата и за второто. И нов конкурс за генерален директор на БНР с мое участие, тъй като без съмнение ще спечеля делото във ВАС. Новият конкурс – също.

 

Накрая от мене ще добавя,че червените абривиатурата си менят,но нрава не.

Този е пътят. ..

Съд до дупка.Деца и внуци на другарите и преди и сега ни управляват.Дано да успее.

Пълна подкрепа от тях, тоест нас. УСПЕХ.

Мерси за подкрепата от анонимните.
Приятно съм изненадан,защото тук обикновенно анонимни пиша не за подкрепа,а за други неща:-)
И още веднъж-мерси:-)

да, дано да успее; стискам му палци въпреки всичките ми резерви към него лично, и към анархистките му убеждения в частност

:):)

Ган,не вярвам да има нормален човек,който да се кефи на това как управляващите тайно под масата си разделят нещо което уж е общо.
А различията в дясното са по-малко от колкото между дясно и ляво.

в тази държава упрвляващите само гледат как да се облагодетелстват. Дъщеря ми завърши политология преди 6 години в София, явява се на конкурси в НСС, и къде ли не още, и понеже нямаме връзки, все се класира на второ място. Е, първото место, то е ясно, за определения човек. Голяма мръсотия. В нашата държава не се ценят знаещите и можещите, а връзкарите. Затова умните и кадърни млади хора бягат в чужбина, дано като се върнат да направят България по-добра. Поздрави усмивки.

Нина,в държавните структури нищо не се е променило и си е още като по Татово време.Имах "щастието" 10 год да съм държавен служител и би ме изненадало ако чуя че някъде няма шуробаджанащина.
Няма и изгледи да изчезне.По малко държавно,по-малко връзкарство,крадене и бюрокрация.
Поздрави и на тебе:-)

И това с връзките както ние го наричаме го има не само у нас.Но по света се нарича лансиранеСществена е разликата межд 'връзки" и "лансиране".Лансираш някой.когато самият ти си фактор или доказана личност в дадения сектор, като с това свое действие ангажираш целия си авторитет за резултата или провала.В БГ знаем как стават нещата.Набутват некадърници или послушни в зависимост от "мисията" която трябва да изпълнят.А за случая нещата са много специални и комплицирани. Национална медия БНР.Ще кажете кой слуша радио? Уверявам ви, че се слуша и то много.Да ви припомня само"радиоточките".Те са нещо като таен нишан ,агент провокатор и какво ли още не.В административната сграда в която работя ги има във всяка стая.От 8-до 17.3 слушам "хоризонт".И тази медия първа ми съобщава всичко, ако не и да определя изцяло моите позиции към нещата.Желая ти успе!